Северното Черноморие е едно от любимите ни места за летните пътешествия. Посещавали сме тази част на България няколко пъти и след всяко пътуване си тръгваме с една и съща мисъл – тук пак ще се върнем. Тук няма огромни тълпи, претъпкани плажове, безкрайни редици от чадъри и шумни барове. Вместо това ще откриете скалисти брегове, диви плажове, малки селца и усещане за спокойствие, което все по-трудно се намира по българското крайбрежие. Не че не обичаме понякога да се поглезим с коктейл на шезлонга. Просто Северното Черноморие предлага нещо различно – природа, която на много места все още изглежда почти недокосната. Именно това ни кара да се връщаме отново и отново. Северното Черноморие е различно от големите курорти. Ако планирате да обиколите повече места, автомобилът е почти задължителен. Плажовете се намират извън населените места, а до някои от тях се стига по тесни или неасфалтирани пътища. Не е необходим високопроходим джип, но при някои от по-дивите плажове един малко по-висок автомобил би ви спестил притеснения. Именно това обаче е част от чара на Северното Черноморие – за да стигнете до най-красивите места, понякога трябва да се отклоните от главния път.

Тюленово – мястото, в което небето среща морето

Ако трябва да изберем едно любимо място по Северното Черноморие, това без съмнение е Тюленово.

Млечният път над скалистия бряг и спокойното море край Тюленово.
Млечният път се издига над скалите на Тюленово.

Селото няма класически плаж. Вместо това ще откриете високи варовикови скали, естествени пещери и невероятни гледки към морето. Именно тук сме правили едни от най-красивите си нощни снимки и запомнящи се изгреви.

Местните разказват красива легенда, че румънската кралица Мария получила като подарък двойка тюлени, които по-късно пуснала на свобода. Те намерили убежище в пещерите край селото и дали началото на колония, от която според преданието идва и името Тюленово. Дали е истина или просто хубава легенда – не знаем, но определено придава още повече чар на това място. Всъщност е известно, че в района действително са живели тюлени монаси до втората половина на XX век.

Тюленово е и любимо място на гмуркачите заради подводните пещери и скалните образувания.

Шабла и дивите плажове на север

Само на няколко километра северно се намира Шабла.

Тук ще намерите магазини, ресторанти и голям пясъчен плаж. Харесва ни, че има както зона с шезлонги и заведения, така и голяма свободна част. Морето почти винаги е по-бурно, което го прави любимо място за хората, които обичат вълните.

Рибарски лодки върху пясъчния бряг и Шабленският фар на заден план.
Рибарски лодки на брега под Шабленския фар.

Недалеч е и Шабленският фар – най-старият действащ фар по българското Черноморие, който повече от век и половина посреща корабите.

Още по на север са плажовете Крапец, Езерец и Дуранкулак.

Плажът на Езерец ни е оставил един от най-хубавите летни спомени. Беше топъл, дъждовен ден, почти нямаше хора, а в морето наблюдавахме делфини.

До Дуранкулак така и не успяхме да стигнем. Преди години пътят минаваше през поле и дълъг коловоз, който ни отказа да продължим. Не знаем дали днес достъпът е по-лесен.

Камен бряг, Яйлата и плаж Русалка

Млечният път над скалистия бряг и спокойното море край Камен бряг.
Млечният път се простира над скалите на Камен бряг.
Изгрев над Черно море край скалистия бряг на Камен бряг.
Първата слънчева светлина достига скалите на Камен бряг.

На юг от Тюленово се намира Камен бряг – малко селце, известно най-вече с емблематичното място „Огънчето“. Да седнеш вечер на ръба на скалите, да слушаш разбиващите се вълни и да наблюдаваш звездното небе е едно от онези преживявания, които остават в съзнанието за дълго. Именно тук всяка година се посреща изгревът на 1 юли по време на традиционния July Morning. При последното ни посещение забелязахме мемориална пейка в памет на Джон Лоутън, както и соларно осветление около мястото. На това място не веднъж сме наблюдавали звездите и сме посрещали изгреви.

Само на няколко минути се намира Националният археологически резерват Яйлата – едно от най-красивите места по Северното Черноморие. Срещу символична входна такса можете да се разходите сред древни скални жилища, останки от крепост, пещери и впечатляващи отвесни скали над морето. Ако посетите района през пролетта, има голям шанс да видите и дивите божури, с които Яйлата е известна.

Недалеч се намира и плаж Русалка – малък, закътан залив с кристално чиста вода. Плажът е част от едноименния ваканционен комплекс, който някога е бил държавна почивна база. При последното ни посещение достъпът беше възможен срещу сравнително висока такса за паркинг, затова не сме сигурни каква е актуалната ситуация. От местни хора сме чували, че има пешеходни пътеки, по които може да се стигне до плажа извън комплекса, но лично не сме ги изпробвали.

Българево, Болата и нос Калиакра

Следващата ни любима спирка е Българево.

Селото предлага приятни места за настаняване и няколко много добри ресторанта с прясна морска храна.

Заливът Болата по изгрев, заобиколен от червеникави скали и пролетни цветя над пясъчния плаж.
Утринна светлина над закътания залив и пясъчния плаж на Болата.

Само на няколко километра се намира Болата – един от най-красивите плажове в България.

Разположен е в естествен залив, заобиколен от високи червеникави скали и е част от защитена местност. През последните години мястото стана значително по-популярно и през лятото често е доста оживено. Въпреки това все още няма барове, големи заведения или редици от чадъри, което запазва усещането за див плаж.

Тук сме посрещали изгреви, снимали сме звездното небе, а една нощ преживяхме и доста стряскаща среща с воя на чакали, който се разнасяше от околните хълмове.

Само на няколко минути е нос Калиакра – едно от най-впечатляващите места по българското Черноморие.

Нос Калиакра и останките от крепостта, осветени от топлата светлина на залеза над Черно море.
Топла залезна светлина по скалите и крепостта на нос Калиакра.

Тесният нос навлиза почти два километра навътре в морето, а отвесните му червени скали достигат около 70 метра височина. Освен красивите панорамни гледки, тук могат да се разгледат останките от древна крепост, средновековни укрепления и малък музей. С нос Калиакра е свързана и една от най-популярните български легенди – тази за четиридесетте девойки, които сплели косите си и се хвърлили в морето, за да не попаднат в плен.

Балчик – романтика край морето

Бялата сграда на Двореца в Балчик с високата кула, керемидените покриви, градините и Черно море на заден план.
Дворецът в Балчик с поглед към Черно море.

Последната ни спирка по това пътешествие е Балчик.

Тук не сме идвали специално за плаж, но градът има чудесна крайбрежна алея с много ресторанти, кафенета и приятно усещане за морски курорт.

Най-голямата му забележителност безспорно са Дворецът и Ботаническата градина.

Дворецът е бил лятната резиденция на румънската кралица Мария през първата половина на XX век. Архитектурата съчетава български, ориенталски и средиземноморски елементи, а градините около него създават усещане за истински рай.

Цветни лехи, подрязани живи плетове и каменни алеи в Ботаническата градина в Балчик.
Цветни лехи и оформени алеи в Ботаническата градина в Балчик.

Ботаническата градина е една от най-богатите на Балканите. Тук се отглеждат хиляди растителни видове от цял свят, а колекцията от кактуси е сред най-големите в Европа. Това е място, в което спокойно можете да прекарате цял ден, разхождайки се сред цветя, тераси и гледки към морето.

Крайбрежие, по което винаги остава още нещо за откриване

От скалите на Тюленово и откритите плажове край Шабла до Болата, нос Калиакра и Балчик всяка част от Северното Черноморие има свой характер. Към някои места се връщаме заради снимките, които сме направили там, а други остават свързани с тихи вечери, променливо време и моменти, които още помним ясно. Колкото и пъти да пътуваме по този бряг, маршрутът никога не изглежда напълно завършен. Винаги остава още един път, по който не сме минали, малък плаж, който не сме открили, или познато място, което си струва да видим отново в различна светлина. Затова Северното Черноморие за нас не е просто посетена дестинация, а място, към което продължаваме да се връщаме.