В търсене на светлина и незабравими мигове.

Моята история с фотографията не започна с фотоапарат. Тя започна с желанието да пътувам.

Като дете най-много се вълнувах в края на учебната година, когато училището организираше екскурзии до различни забележителности из България. Това бяха редките ми възможности да напусна родното си село и да видя със собствените си очи места, за които дотогава бях чел в книгите или бях гледал по телевизията.

Семейството ми нямаше възможност да пътува често. Понякога прекарвахме по една седмица на морето, но шумните курорти, претъпканите плажове и улиците, изпълнени със сергии, никога не бяха онова, което търсех. Още тогава, без да мога да го обясня, ме привличаха различни места — природни гледки, непознати пътища и усещането, че зад следващия завой ме очаква нещо ново.

Затова очаквах училищните екскурзии с огромно нетърпение. Носех със себе си малък черен лентов фотоапарат, с който се опитвах да запазя спомените от посетените места. Не знаех нищо за композиция, експозиция или светлина. Повечето ми снимки бяха обикновени портрети за спомен, но днес осъзнавам, че именно това са били първите ми несъзнателни стъпки във фотографията.

Когато постъпих в гимназията, екскурзиите останаха в миналото, но открих друг начин да пътувам — чрез страниците на списанията. По това време се появи българското издание на National Geographic и не пропусках нито един брой. Прочитах всяка статия, всеки ред и всяка бележка под снимките. Историите и фотографиите ме отвеждаха на места, които ми изглеждаха почти недостижими.

Тогава започнах да мечтая, че някой ден и аз бих могъл да пътувам по света, да откривам необикновени места, да срещам различни хора и да запазвам част от тези преживявания чрез снимките си.

Минаха много години, преди да получа възможност да се върна към тази мечта.

През 2018 година преминавах през труден период. Бях изгубил посоката си и се опитвах да намеря нещо, което отново да ми носи смисъл и желание да продължа напред. Тогава попаднах на книга на Скот Келби, посветена на цифровата фотография. В нея открих достъпни и практични съвети, които събудиха стария ми интерес.

По същото време една приятелка ми подари стар цифров фотоапарат — Olympus E-420. От този момент фотографията постепенно се превърна от любопитство в истинска страст.

Започнах да експериментирам с техники, за които дотогава не бях чувал. Една от първите беше дългата експозиция. Пътувах до различни водопади из страната и се опитвах да превърна движението на водата в нещо меко и почти нереално. Понякога резултатите бяха далеч от това, което си представях, но всяка грешка ме караше да уча повече и да опитвам отново.

Постепенно разбрах, че най-силно ме привлича пейзажната фотография.

За мен тя не е просто начин да създам красива снимка. Тя е възможност да се отдалеча от напрегнатото ежедневие, да остана насаме с природата и да намеря тишина. Чакането на светлината, ходенето по непознати пътеки и времето, прекарано край водата или под откритото небе, ми помогнаха да преодолея личната криза, през която преминавах. Фотографията ми даде нова посока, нова цел и причина да продължа да търся.

Една от първите ми големи мечти беше да заснема Млечния път.

Старият Olympus и обективите, с които разполагах, не бяха най-подходящите за нощна фотография. Вярвам, че техниката сама по себе си не създава силната снимка. Много по-важни са погледът на фотографа, неговото търпение и способността му да разпознае точния момент. Понякога е необходим и малко късмет — да се окажеш на правилното място, когато светлината, времето и пейзажът се срещнат.

Но някои снимки поставят и чисто технически граници. Затова с времето смених няколко фотоапарата, гледах курсове, четях книги и се учех от работата на фотографи, на които се възхищавах. Желанието ми да заснема звездното небе ме накара да разбера по-добре светлината, композицията и възможностите на фотографската техника. След много опити успях да постигна кадъра, за който дълго бях мечтал.

Днес вече не пътувам сам.

До мен е човек, с когото споделям страстта към пътя и всички онези моменти, които стоят зад една снимка — събуждането часове преди изгрев, дългото чакане на подходящата светлина и нощите, прекарани под звездното небе. Моята приятелка е до мен при всяко пътуване, всеки изгрев и всеки залез. Тя ме подкрепя да продължавам да се развивам, да откривам нови места и да превръщам мечтите си в истински преживявания.

Благодарение на нея осъществих и една от най-големите си мечти — да посетя Исландия. Място, което години наред съществуваше за мен единствено в списанията и фотографиите на други пътешественици, изведнъж се превърна в реален пейзаж пред обектива ми.

Може би именно това продължавам да търся чрез фотографията — онова детско усещане от първите училищни екскурзии, когато светът изглеждаше огромен, непознат и изпълнен с възможности.

Всяка снимка в този сайт е част от този път. Зад нея стоят не само място и светлина, а очакване, усилие, тишина и лично преживяване. Не снимам природата единствено за да покажа как изглежда. Опитвам се да запазя начина, по който съм се почувствал, когато съм застанал пред нея.

И макар вече да съм посетил някои от местата, за които някога само съм чел, чувството ми за любопитство остава същото. Все още вярвам, че зад следващия завой има нов пейзаж, нова история и миг, който заслужава да бъде запомнен.