Провадия и околностите – едно есенно пътешествие сред история и природни феномени

Провадия често остава малко встрани от популярните туристически маршрути, а всъщност крие удивително много история, природа и интересни места. Само на сравнително малка територия могат да се открият праисторически солодобивен център, средновековна крепост, необичайни природни феномени и любопитни музеи.

Пътят ни към района на Провадия започна с Чудните скали край язовир Цонево – един от най-разпознаваемите природни феномени в тази част на България. Скалите представляват високи варовикови отвесни образувания, издигащи се непосредствено край язовира. Формите им напомнят каменни кули и създават усещането за малка естествена крепост.

При нашето посещение обаче гледката беше доста по-различна от обичайната. Нивото на язовира беше изключително ниско и вместо водна повърхност под скалите се виждаха суха земя, трева и бурени. Чудните скали без водата под тях определено губят част от чара си, но самите скални форми си остават впечатляващи и любопитни.

Продължихме към района на Сладка вода, където щяхме да прекараме следващите няколко дни. Мястото се оказа приятно и спокойно, далеч от градския шум. Вечерите тук имаха онова особено усещане за близост до природата, когато вместо шум от автомобили можеш да чуеш дори воя на чакали.

На следващия ден започнахме обиколката си с крепостта Овеч, разположена върху платото Калето над Провадия. Историята на крепостта започва още през III век, а през различните периоди тя носи различни имена. За българите е известна като Овеч, византийците я наричат Проват, а по-късно османците – Таш хисар, или „Каменната крепост“.

До крепостта се стига по стълби, които извеждат на платото. Оттам се откриват широки гледки към Провадия и околния пейзаж, а сред останките човек лесно може да си представи значението на това място в миналото. Овеч е била важен военен, административен и духовен център, а естествено защитеното ѝ положение допълнително е допринасяло за значението ѝ.

При нашето посещение обаче част от достъпа беше ограничена заради ремонт на моста и не успяхме да разгледаме всичко, което бихме искали. Въпреки това мястото ни се стори достатъчно интересно, за да решим да се върнем за залез някоя вечер.

И така, няколко дни по-късно отново се озовахме на Овеч, този път в края на деня. Търсехме облаци, които да направят небето по-драматично, но есента беше решила да ни подари по-спокоен залез. Гледката от платото обаче си заслужаваше повторното посещение. След няколко дни, прекарани между археологически обекти, музеи и природни феномени, беше приятно да завършим маршрута именно тук – високо над Провадия, с поглед към пейзажа, който постепенно потъваше във вечерната светлина.

Провадия-Солницата се оказа една от онези спирки, от които човек си тръгва с много повече впечатления, отколкото е очаквал.

Историята тук започва преди около 7400 години. Праисторическите хора са добивали сол от солените извори в района, а около производството и търговията със сол постепенно се оформя голям праисторически център. Солта е била изключително ценен ресурс и е играла важна роля в развитието на селището.

Археологическите проучвания на мястото продължават и днес, а откритията помагат да се разбере повече за живота на хората, обитавали района преди хилядолетия. Самият обект е интересен не само заради възрастта си, но и заради идеята, че именно един природен ресурс е могъл да бъде основата за развитието на толкова значим древен център.

По време на посещението ни имаше беседа и информационни табели, които правеха обиколката много по-интересна. Разказът за начина, по който хората са добивали сол и са организирали живота си около това производство, превръща мястото от археологически останки в история, която можеш да си представиш.

Провадия-Солницата определено си заслужава посещението, особено ако обичате места, за които не сте чували много, но след това дълго мислите за тях.

След археологическата обиколка се отправихме отново към района на язовир Цонево, този път с идеята да обядваме. Имахме набелязано приятно място край водата, но се оказа, че точно в този ден не работи.

Ниското ниво на язовира отново правеше впечатление. Вместо очакваната водна шир се виждаше доста по-суха и сурова картина. Явно просто не бяхме попаднали на най-добрия момент за Цонево, но пък това ни даде повод да се върнем някой ден, когато водите му отново са високи.

Следобедът прекарахме спокойно в хотела – почивайки си и наслаждавайки се на тишината.

На следващия ден маршрутът ни отведе към Белослав, където ни очакваха две доста различни, но еднакво любопитни музейни преживявания – Музей Подводница „Слава“ и Музей на стъклото.

Посещението на подводницата е от онези преживявания, които трудно могат да бъдат преразказани. Вместо просто да я наблюдаваш отвън, можеш да влезеш вътре и да се разходиш из тесните ѝ пространства. Коридорите, помещенията и различните механизми дават съвсем различна представа за условията, в които е живял и работил екипажът. По време на обиколката получихме и интересна информация от персонала на музея за живота и ежедневието на борда.

Музеят на стъклото пък ни показа съвсем различна страна на човешкото творчество. Най-впечатляваща за нас беше демонстрацията на изработване на стъклени сувенири. Да видиш как от нагрята стъклена маса постепенно се оформя предмет е много по-различно от това просто да разглеждаш готови изделия.

Двете преживявания се оказаха приятна комбинация – едното ни срещна с историята и техниката, а другото показа как умението може да превърне нагорещено стъкло в красив предмет.

Фериботът в Белослав не е просто атракция, а част от ежедневието на града. В началото на 70-те години старият канал между Варненското и Белославското езеро е разширен и превърнат в дълбоководен плавателен път, за да могат големи кораби да достигат до новоизграденото пристанище Варна-запад. Така Белослав остава разделен на два бряга, а старата сухопътна връзка е прекъсната. За преминаване е използван понтонен мост, но през 1978 г. той се преобръща при един от най-тежките инциденти в историята на града, при който загиват 65 души. След трагедията понтонът е премахнат и фериботът остава основната директна връзка между двете части на Белослав. Той се използва ежедневно от хиляди хора и множество автомобили, а превозът е безплатен. За местните това е много повече от любопитен начин да прекосиш канала – фериботът свързва жилищните части с гарата, работните места и останалата част от града и спестява дълго обикаляне около езерото. Белослав е единствената община в България, в която вътрешната връзка между различни части на града се осъществява с фериботен транспорт, което прави тази кратка водна отсечка изключително важна за ежедневието на хората тук.

След обяда в района на Девня продължихме към Побитите камъни – едно от най-необичайните природни места в околностите на Варна.

Още с първите крачки сред каменните колони мястото изглежда различно от всичко наоколо. Сред пясъка са разпръснати изправени каменни образувания, които наподобяват останки от огромна каменна гора. Някои са високи няколко метра, други са по-ниски, а формите им са толкова различни, че е трудно да повярваш, че всичко това е създадено от природата.

Още с първите крачки сред каменните колони мястото изглежда различно от всичко наоколо. Сред пясъка са разпръснати изправени каменни образувания, които наподобяват останки от огромна каменна гора. Някои са високи няколко метра, други са по-ниски, а формите им са толкова различни, че е трудно да повярваш, че всичко това е създадено от природата.

Побитите камъни представляват комплекс от няколко групи естествени каменни колони, разположени северно и южно от Белославското езеро. Произходът им е свързан с различни научни хипотези, а именно тази загадъчност прави мястото още по-интересно.

Районът е обявен за природна забележителност още през 1937 г. и днес е защитена местност. Освен самите каменни образувания, тук са открити и следи от човешко присъствие, датиращи от мезолита.

Побитите камъни не са място, за което е необходимо да отделите цял ден, но са чудесна спирка, ако сте в района. Разходката сред колоните е кратка, но достатъчна, за да усетиш колко различен може да бъде пейзажът на няколко километра от морето.

Няколко дни се оказаха достатъчни, за да видим доста различни лица на този край на България – от праисторическите солници край Провадия и средновековната крепост Овеч до подводница, музей на стъклото и необичайните каменни колони на Побитите камъни.

Това, което ни хареса най-много в района, беше именно разнообразието. Историята и природата тук вървят една до друга и позволяват да съчетаете напълно различни преживявания в рамките на едно пътуване.

Провадия и околностите определено са място, на което бихме се върнали. Останаха още места за разглеждане, а и Цонево бихме искали да видим отново, този път с пълните му води. А нашето есенно пътешествие продължи към Русе.