Исландия по пътя: водопади, ледници, китове и една сбъдната мечта

Исландия дълго ми изглеждаше като далечна и труднодостъпна страна, особено защото и двамата нямахме голям опит със самостоятелни пътувания извън България. Започнахме да планираме още в началото на годината и в крайна сметка избрахме организирано пътуване с Into the Wild.

Две неща наклониха везните в тяхна полза. Първото беше възможността да пътуваме с българския фотограф и пътешественик Иван Миладинов. Второто беше самият маршрут. Вместо да останем само в една част на страната, щяхме да се местим почти всеки ден, да нощуваме на различни места и да преминем през голяма част от острова.

За първо пътуване от подобен мащаб организираният формат ни даваше сигурност. Транспортът, нощувките и основните спирки вече бяха подготвени и можехме да се съсредоточим върху преживяването, вместо сами да решаваме всеки практически проблем. По-късно обаче маршрутът ми показа и какво бих направил различно, ако се върна в Исландия специално за фотография.

Преди заминаването проучихме внимателно условията, с които бихме могли да се сблъскаме. Подготвихме термобельо, полари, непромокаеми и ветроустойчиви мембрани, топли панталони, тениски от мериносова вълна и стабилни обувки с водоустойчива мембрана. Целта ни беше да имаме достатъчно дрехи за цялото пътуване, но да съберем общия си багаж в един куфар.

Това беше важно, защото почти всяка вечер нощувахме на различно място. Всяка сутрин трябваше бързо да опаковаме всичко и отново да го натоварим в автомобилите. Въпреки че нямахме опит с подобен тип пътуване, успяхме да се организираме добре и разполагахме с почти всичко необходимо.

Най-важният урок беше, че за Исландия не се обличаш според сезона, а на слоеве. Слънцето не означава непременно топлина, а след една сравнително мека сутрин само няколко часа по-късно могат да дойдат студен дъжд и силен вятър. Официалните препоръки за пътуване в страната съветват времето и пътните условия да се проверяват всеки ден, защото могат да се променят бързо и да бъдат напълно различни в отделните региони.

Полетът ни от София беше вечерта, но закъсня. Успяхме да хванем връзката в Мюнхен почти в последния момент и кацнахме на летище Keflavík близо до полунощ местно време.

След като взехме автомобилите под наем, потеглихме към първото място за нощувка. Имахме само няколко часа сън, преди да започне обиколката ни. Умората се усещаше, но още по-силно беше вълнението, че най-после се намирам в страна, която години наред бях виждал само в чужди фотографии.

Първите ни спирки бяха Seljalandsfoss и Skógafoss — два от най-разпознаваемите водопади по южното крайбрежие. И двата се намират близо до Околовръстния път и са сред най-лесно достъпните големи природни забележителности в тази част на страната. Seljalandsfoss е известен с пътеката, която при подходящи условия преминава зад падащата вода. Skógafoss е по-широк и мощен, изпълва пространството пред себе си с пръски и при слънце често образува дъги.

Пристигнахме около обяд, когато светлината не беше тази, която бих избрал за пейзажна фотография. Това се превърна в постоянно противоречие през цялото пътуване. Виждах места, които отдавна мечтаех да снимам, но програмата беше създадена така, че да изминем големи разстояния и да преживеем възможно най-много, а не непременно да бъдем на всяка локация по изгрев, залез или в най-интересното време.

От водопадите продължихме към останките от самолет върху тъмната равнина Sólheimasandur. През 1973 г. американски военен самолет извършва аварийно кацане там. Всички на борда оцеляват, но корпусът остава върху пясъка и постепенно се превръща в един от най-сниманите обекти по южното крайбрежие.

До самолета не е разрешено да се стига с автомобил. Маркираният маршрут от паркинга е около четири километра във всяка посока и обикновено отнема малко под час на посока. Теренът е равен, но е напълно открит и по него няма никакъв подслон от вятър, дъжд или мъгла. Отиването и връщането ни отнеха почти два часа и погълнаха много повече от деня, отколкото разстоянието върху картата предполагаше.

Планът ни беше след това да продължим към Reynisfjara и Dyrhólaey и да снимаме крайбрежието по залез. Докато се върнем от самолета и отново потеглим, времето вече не стигаше. Това беше един от първите уроци в планирането на пътуване из Исландия: кратко отклонение върху картата лесно може да заеме половин ден, когато към него се добавят ходенето, времето, паркирането и снимането.

През по-голямата част от пътуването дните бяха по-слънчеви и по-топли, отколкото очаквахме. За обикновения пътешественик това беше добър късмет. За пейзажния фотограф обаче равномерното синьо небе понякога предлага по-малко възможности от облаците, дъжда, мъглата или отделните пробиви на светлина.

Вечерите ни поставяха пред обратния проблем. Небето често се покриваше с плътна облачност и ни пречеше да видим ясно северното сияние. Само през две от вечерите успяхме да различим слаби следи от него.

През септември вече има достатъчно тъмни часове за наблюдение на сиянието, но слънчевата активност сама по себе си не е достатъчна. Необходимо е небето да бъде ясно или поне частично ясно, защото облаците могат напълно да скрият дори силна активност. Исландската метеорологична служба публикува прогноза, която съчетава очакваната активност с облачността и часовете на тъмнина, изгрев и залез.

В края на първия дълъг ден достигнахме следващото си място за нощувка в района на Höfn. На сутринта ни очакваше едно от най-силните преживявания в цялото пътуване — организирано плаване с каяци в ледникова лагуна в района на Vatnajökull.

От ниската позиция на каяка мащабът на леда се променя напълно. Ледените късове вече не изглеждат като далечни форми в широк пейзаж. Те се издигат близо до водата, прорязани от пукнатини, прозрачни ръбове, сини пластове и тъмни линии от вулканичен материал. Движението е бавно, а тишината се нарушава предимно от греблата и разместващия се лед.

Vatnajökull доминира над югоизточната част на Исландия и е най-големият ледник в Европа. Неговите ледникови езици захранват няколко лагуни, сред които Jökulsárlón и Fjallsárlón, където организирани лодки и каяци преминават между плаващите ледове. Дейностите върху или в близост до ледник трябва винаги да се извършват с опитен оператор, защото състоянието на леда, водата и времето може да се промени.

След плаването продължихме към Jökulsárlón и намиращия се наблизо Диамантен плаж. От ледника Breiðamerkurjökull се отделят късове лед, които преминават през лагуната, продължават под моста към океана и понякога отново са изхвърляни върху черния пясък от вълните.

Името „Диамантен плаж“ описва силния визуален контраст, но самото място непрекъснато се променя. Някои ледени парчета са малки и прозрачни, а други — масивни, сини и покрити с дълбоки текстури. Разположението им зависи от прилива, вятъра и движението на водата от лагуната. Там няма постоянна композиция, която просто чака да бъде заснета.

Това е и място, към което трябва да се подхожда внимателно. Ледените късове могат да се завъртят, разместят или разпаднат, а вълните по южното крайбрежие понякога достигат много по-навътре от очакваното. Най-добрият кадър никога не оправдава заставането прекалено близо до водата или до нестабилен лед.

На следващата сутрин планът ни беше да посетим Vestrahorn. Вместо това Исландия ни показа друга версия на планината. Плътна пелена от мъгла и ниски облаци покриваше върховете и почти нищо не остана от композицията, която си представях предварително.

Vestrahorn се издига на 454 метра над полуостров Stokksnes и е изграден предимно от габро, примесено с гранoфир. Тъмните му склонове, дюните, мокрият пясък и крайбрежието са го превърнали в една от най-разпознаваемите фотографски локации в югоизточна Исландия. Плажът и пътят през Stokksnes се управляват частно.

Можехме да останем и да чакаме, без да знаем дали планината изобщо ще се покаже. Програмата обаче изискваше да продължим. Точно в такива моменти разликата между организираната обиколка и фотографското пътуване се усеща най-силно. Фотографският маршрут се нуждае от празно време — време за чакане, повторно посещение или отказ от едно място заради друго, когато условията се променят.

След като оставихме Vestrahorn зад себе си, се отбихме до по-малкия и по-рядко посещаван водопад Skútafoss. Оттам пътят ни отведе към Hvalnes, където жълт фар се издига над дълго крайбрежие от черни камъчета.

Вятърът там беше сред най-силните, които усетихме по време на пътуването. Вълните преминаваха над стръмния край на брега и хвърляха вода високо върху скалите. Гледката беше впечатляваща, но изискваше дистанция и постоянно внимание. Откритото крайбрежие при Hvalnes е изложено директно на океана и характерът му може да се промени рязко при усилване на вятъра.

От района се откриваше и гледка към част от Eystrahorn. Облаците все още бяха там, но не толкова плътни, колкото при Vestrahorn, и ни позволиха да видим отделни части от планината и да усетим мащаба ѝ. Самият Hvalnes е малък полуостров с черен каменист плаж, който се простира на няколко километра, и характерен жълт фар близо до края му.

По-нататък по крайбрежието спряхме при Fauskasandur. Самотен скален стълб се издига от водата близо до черния бряг, заобиколен от открит океан и пейзаж с много малко разсейващи елементи.

Това беше едно от онези места край пътя, които се оказват по-подходящи за снимане от някои известни забележителности. Тъмният бряг, формата на скалата, линиите на идващите вълни и променящите се облаци образуваха проста композиция, която се разбира веднага.

Тази спирка ми напомни, че едно пътуване не трябва да се измерва само чрез известните места, вписани в маршрута. Някои от най-запомнящите се гледки се появяват между тях — често без голям паркинг, посетителски център или име, познато на всички.

На четвъртия ден продължихме на север и посетихме Stuðlagil — базалтовия каньон на река Jökla. Той често е сниман със синьо-зелена вода между стените от базалтови колони, но при нашето посещение реката беше кафява след променливото време.

Цветът на водата не е постоянен. Stuðlagil е част от ледникова речна система и видът му се променя според топенето, утайките, валежите и преливането на язовира Hálslón. Сивата или кафява вода е особено често срещана от август до октомври, въпреки че условията са различни всяка година.

Каньонът може да бъде разгледан по два основни начина. Западната страна дава бърз достъп до наблюдателни площадки над него. Източният маршрут включва по-дълга разходка покрай Stuðlafoss и позволява слизане по-близо до базалтовите образувания. Скалите край реката могат да бъдат мокри и хлъзгави, а влизането във водата е опасно заради ниската температура и силното течение.

При Stuðlagil преживяхме един от най-топлите моменти от пътуването. Температурата беше около 18°C, слънцето стоеше високо и светлината беше твърда. Отново снимките не приличаха на онези, които си бях представял преди заминаването.

Само няколко часа по-късно, при Goðafoss, температурата беше паднала до около 4°C. Топлината беше заменена от тих и продължителен дъжд. Промяната беше толкова рязка, сякаш в рамките на един следобед бяхме преминали от един сезон в друг.

Goðafoss е висок около 12 метра и широк приблизително 30 метра, като река Skjálfandafljót се разделя на няколко потока, преди да падне през извития скален ръб. Пътеки и наблюдателни места има от двете страни на реката. Водопадът е свързан и с историята за официалното приемане на християнството в Исландия около 1000 г., макар популярният разказ за хвърлените във водата езически идоли да е отчасти по-късно предание.

След Goðafoss спряхме в малък семеен ресторант в Akureyri. След дни на движение сред дъжд, вятър, открити пейзажи и посещавани забележителности, времето на топло около масата се усещаше като необходима пауза.

Оттам продължихме към Dalvík — малък град на полуостров Tröllaskagi. Пристанището му е отворено към Eyjafjörður, район, свързан с риболова, морските пътувания и наблюдението на китове.

На следващата сутрин ни очакваше преживяване, напълно различно от водопадите и планините, които бяхме снимали до този момент.

Облякохме предоставените от организаторите топли защитни костюми и се качихме на малка лодка. Екипажите, които работят в Eyjafjörður, познават местата за хранене и следят повърхността на водата, птиците и движението на животните. Наблюдението никога не е гарантирано, но фиордът е един от утвърдените райони за подобни турове в Исландия. Пътуванията от Dalvík обикновено продължават около три часа и включват топли защитни гащеризони.

Ние имахме късмет. Видяхме много китове и разполагахме с достатъчно време да наблюдаваме ритъма им, вместо само да зърнем далечна перка. Първо над водата се показваше гърбът, оставаше видим за кратко и после отново изчезваше. Някои животни издигаха опашките си преди потапяне и превръщаха огромното тяло в бавно и напълно контролирано движение.

За фотографията това преживяване изискваше предвиждане, а не просто бърза реакция. Докато насочиш фотоапарата към мястото, където китът се е показал, той често вече е изчезнал. Трябва да следиш посоката на движението, птиците и повърхността на водата и да бъдеш готов преди следващата поява.

След наблюдението на китове ни очакваше дълъг път към полуостров Snæfellsnes. Преди да продължим на запад, направихме отклонение до Hvítserkur на полуостров Vatnsnes.

Hvítserkur е висок 15 метра базалтов скален стълб, оформен от морската ерозия. От различни посоки може да прилича на животно, което пие вода, на динозавър или на някакво огромно същество, наведено над морето. До него се стига по път 711, който отвежда пътешественика далеч от Околовръстния път и през значително по-пуст пейзаж.

На връщане, докато се движехме по макадамов път, едното задно колело на буса се откачи и излетя извън пътя. За щастие скоростта ни беше ниска и автомобилът остана управляем. Освен силния шок, никой не пострада.

Последваха дълги разговори и преговори с компанията за автомобили под наем. Вече не се чувствахме сигурни да продължим със същия бус и настояхме да бъде заменен. Новият автомобил се намираше на около сто километра. Чакахме няколко часа да пристигне механик, след което много внимателно стигнахме до мястото на срещата, прехвърлихме багажа и продължихме към Arnarstapi.

Пристигнахме в Arnarstapi късно през нощта, изтощени, но облекчени, че инцидентът е приключил без пострадали. На следващата сутрин пристанището и крайбрежието ни дадоха възможност да започнем деня по-бавно.

Arnarstapi някога е бил важно търговско пристанище. Около него се намират базалтови образувания, морски пещери, тесни проломи и скални брегове. Крайбрежието между Arnarstapi и Hellnar е обявено за природен резерват през 1979 г., а пешеходен маршрут следва скалите през лавови образувания и райони с гнездящи морски птици.

Снимах пристанището, брега и издигащия се навътре в сушата Stapafell. След дългото пътуване и инцидента от предишния ден простото ходене с фотоапарата отново започна да действа успокояващо.

Денят продължи през някои от най-познатите места на полуостров Snæfellsnes. Посетихме Búðakirkja — малката черна църква, която стои самотно сред откритите полета и лавата, а по-късно продължихме към Kirkjufell.

Kirkjufell е сниман толкова много пъти, че човек лесно пристига там с вече готов кадър в съзнанието си. Истинското предизвикателство е да погледнеш отвъд познатата гледна точка и да работиш с условията, които действително са пред теб — вятъра, нивото на водата, облаците, хората и посоката на светлината.

Snæfellsnes изглеждаше различно от югоизточната и северната част на страната. Разстоянията между океана, планините, малките селища и лавовите полета сякаш бяха свити и характерът на пейзажа се променяше многократно в сравнително малка област.

Последният етап от пътуването ни отведе в Рейкявик. След дни, доминирани от открити пътища и природни пейзажи, столицата изглеждаше компактна, подредена и неочаквано спокойна.

Посетихме Perlan, чиито изложби представят ледниците, вулканите, водата, геологията и северното сияние на Исландия. Една от най-характерните части на музея е вътрешна ледена пещера, изградена от истински лед, която дава достъпна представа за среда, в която извън музея трябва да се влиза само с подходяща екипировка и водач.

Посетихме и Hallgrímskirkja и се качихме на кулата, откъдето се открива гледка към града. След това се разходихме из центъра и достигнахме крайбрежната алея, където скулптурата Sun Voyager е обърната към морето и планините.

Оттам се отправихме към летище Keflavík. Седем дни след пристигането ни в тъмнината първото ни пътуване през Исландия достигна своя край.

Прибрах се с много снимки, но и с по-ясно разбиране за разликата между това да посетиш едно място и да го снимаш с определено намерение.

Организираното пътуване ни позволи да видим изключително много за кратко време. То ни даде увереност, опит и възможност да разберем как работят пътищата, разстоянията, времето и нощувките в Исландия. Без него вероятно щяхме да продължим да отлагаме тази мечта.

Фотографията обаче има нужда от различен ритъм. Необходимо е да остане време за планина, скрита от облаци, за повторно връщане на плаж при различен прилив или за няколко часа чакане на светлината. Пристигането на мястото е само началото. Снимката зависи от това какво ще се случи след него.

Колко време е необходимо?

Околовръстният път на Исландия е дълъг 1322 километра и е изцяло асфалтиран, но разстоянието само по себе си не описва реалното пътуване. Отклоненията, макадамовите пътища, спирките, ходенето, времето, еднолентовите мостове, фотографията и храненето добавят много часове. При трудни условия са възможни и временни затваряния.

Седем дни, включително полетите, ни позволиха да видим голяма част от страната, но програмата беше интензивна и почти не оставяше резерв за закъснения или повторно снимане. За пътуване, насочено към фотографията, вече бих предвидил повече време и по-малко основни места за един ден.

Време и северно сияние

Преди потегляне всяка сутрин проверявайте три основни източника: Исландската метеорологична служба за времето, Umferdin за актуалното състояние на пътищата и SafeTravel за предупреждения и затворени участъци. В един и същи ден условията на юг, изток, север и запад могат да бъдат напълно различни.

За северното сияние следете едновременно активността и облачността. Силната прогноза няма значение под плътен слой облаци. През септември носете статив, челник, резервни батерии и топли дрехи дори когато дневната температура изглежда сравнително висока.

Облекло

Надеждната система включва основен слой, който отвежда влагата, топъл междинен слой и външна непромокаема и ветроустойчива мембрана. Водоустойчивите обувки с добро сцепление са по-полезни от тежки, но пропускащи вода обувки. Ръкавиците и шапката заемат малко място, но могат да се окажат необходими дори извън зимата.

Носете резервни сухи чорапи и лек допълнителен слой в дневната раница, а не само в автомобила. Водните пръски около водопадите и океана могат да намокрят дрехите за минути.

Шофиране и автомобили под наем

Намалявайте скоростта още преди преминаването от асфалт към макадам. Не спирайте върху пътното платно за снимки, а използвайте обозначен паркинг или безопасна отбивка. Шофирането извън пътищата е незаконно и може трайно да увреди крехкия пейзаж. За F-пътищата е необходим подходящ автомобил с двойно предаване, като не всеки 4×4 е достатъчен за всеки планински маршрут.

Преди да напуснете офиса на компанията за автомобили под наем, снимайте автомобила, колелата, гумите, предното стъкло и всички съществуващи повреди. Проверете дали разполагате с комплект за ремонт или резервна гума, крик и телефон за спешна помощ. Прочетете внимателно изключенията в застраховката, особено за щети от чакъл, пясък и вулканична пепел, повреди по вратите от вятър, гуми, долна част на автомобила и пресичане на реки.

При силен страничен вятър намалете значително скоростта, особено ако шофирате бус, кемпер или друг висок автомобил. Когато отваряте врата, паркирайте така, че вятърът да я притиска към автомобила, вместо да я издърпва навън, дръжте я здраво и отваряйте само по една врата.

Паркинги и такси за достъп

Таксите за паркиране стават все по-разпространени при основните забележителности в Исландия. Плащането може да бъде чрез автомат, уебсайт, QR код или приложения като Parka. Винаги четете табелите веднага след влизането в паркинга, защото на някои места регистрационните номера се засичат автоматично.

При Skógafoss паркингът е платен и престоят се отчита чрез регистрационния номер на автомобила. Плащането покрива период до осем часа и включва използването на паркинга и тоалетните; нощуването на място е забранено.

Jökulsárlón и източният и западният паркинг на Диамантения плаж образуват една обща платена зона. Към юли 2026 г. таксата за лек автомобил с до пет места е 1110 ISK и важи до полунощ. Предоставя се 50% отстъпка, когато Skaftafell и Jökulsárlón са посетени в един и същи ден и плащането е направено по един и същи начин.

Достъпът до частно управлявания плаж при Stokksnes и Vestrahorn в момента струва 1100 ISK на човек, като деца под 16 години влизат безплатно. Билетите се купуват чрез Viking Café.

Западната наблюдателна площадка при Stuðlagil разполага с платен паркинг, тоалетни и бърз достъп до каньона. Източната страна изисква по-дълго ходене, но позволява да се достигне по-близо до базалтовите образувания. Актуалната такса и начинът за плащане трябва да се проверят от табелите на място.

При Kirkjufell също има контролиран платен паркинг. Тъй като тарифите и системите за плащане се променят, проверете актуалните инструкции на място, вместо да разчитате на стара туристическа статия.

Безопасност по плажовете и край ледниците

Reynisfjara е едно от най-опасните посещавани места в Исландия заради непредвидимите вълни, силните течения и възможните каменопади. Прочетете предупредителните табели и спазвайте цветната система за достъп. Никога не обръщайте гръб на океана, стойте далеч над линията на водата и не последвайте други посетители в опасна зона само защото те изглеждат спокойни. На плажа няма спасители.

Същото внимание е необходимо на Диамантения плаж и по останалите открити брегове на юг. Пазете дистанция едновременно от вълните и от големите ледени късове.

Не излизайте върху ледник без опитен водач и подходящо оборудване. Ледникът непрекъснато се движи, а пукнатините, нестабилният лед, водата от топенето и времето могат да превърнат привидно спокойната повърхност в опасен терен.

Исландия беше първото ни голямо пътуване извън България и първото преживяване от подобен мащаб, което споделихме с Юлия. Прибрахме се уморени, с прекалено много багаж, много снимки и спомени, които продължиха да се подреждат дълго след края на пътуването.

Това пътуване сбъдна една мечта, но създаде друга.

Искам да се върна без фиксирана групова програма и да изградя маршрута около светлината, времето и по-малък брой места. Искам да мога да чакам, когато планината изчезне в облаците, да се върна при различен прилив и да приема, че понякога най-доброто решение е да не продължа веднага към следващата точка.

Първото пътуване ми показа Исландия. Надявам се следващото да ми даде времето да я заснема така, както действително я виждам.