Русе – история, паркове и залези край Дунав

Преди да стигнем до Русе, имахме още една спирка – крепост Червен, разположена върху скалисто плато край едноименното село. По времето на Второто българско царство Червен се превръща във важен военен, административен, религиозен и търговски център. В периода на най-големия си разцвет средновековният град заема рида над река Черни Лом и разполага със сложна система от укрепления, църкви, жилищни сгради и работилници.

На входа си купихме книжка с информация за крепостта, а човекът на касата ни разказа малко повече за историята на мястото. След това поехме по над 200-те стъпала към платото. Изкачването не се усеща особено, а горе ни очакваха останките от средновековния град и широки гледки към околната долина.

Разходката ни продължи около час по кръгов маршрут. Отделихме време да прочетем информацията от книжката, да разгледаме останките и, разбира се, да направим няколко снимки с дрона. Археологическите проучвания на Червен започват още в началото на XX век, а от 1961 г. насам се провеждат редовни разкопки. Проучванията и консервационните дейности продължават и днес. Отделни структури са консервирани и частично реставрирани, но Червен не е възстановен като новоизградена крепост – по-голямата част от това, което се вижда на място, са археологическите останки, които и днес очертават структурата на средновековния град.

Най-впечатляващата запазена постройка е триетажната бойна кула на западната вътрешна крепостна стена. За разлика от голяма част от средновековния град, тя е оцеляла почти изцяло и е един от най-добре запазените примери за средновековното българско отбранително строителство. Именно автентичният ѝ облик е използван от архитект Александър Рашенов като модел при възстановяването на Балдуиновата кула на Царевец през 1933 г.

Кулата има и една доста неочаквана връзка с много по-съвременна история. Нейният образ се появява в последния епизод на пети сезон на „Игра на тронове“ като част от град Мийрийн. Направени са само няколко малки дигитални промени и когато знаеш какво да търсиш, кулата се разпознава лесно. Любопитно е да стоиш пред истинската средновековна постройка, която е послужила както за модел на Балдуиновата кула на Царевец, така и десетилетия по-късно за част от измислен град на телевизионния екран.

След разходката продължихме към Русе, където се настанихме в апартамента, който бяхме наели за следващите няколко дни.

Още в първите часове в Русе започнахме да разбираме защо градът ни направи толкова добро впечатление. Централната част е изпълнена с красиви сгради и интересна архитектура, а парковете сякаш се появяват навсякъде по пътя ни. В един момент дори си казахме, че Русе е градът на парковете.

След кратка почивка решихме да се разходим преди вечеря. Времето ни поднесе прекрасна изненада – над Дунав се събраха облаци и небето се превърна в чудесен фон за залеза.

Вечерта посетихме заведение за РазБИРАчи, където си поръчахме тестер с крафт бири. Място, което бихме препоръчали да се посети. Така завърши първият ни ден в Русе.

На следващия ден, след ранния изгрев и закуската, се отправихме към Музея на транспорта, а след това продължихме към Младежкия парк. Паркът определено заслужава да бъде разгледан по-подробно, но този път оставихме това за следващото си посещение.

Тъй като времето до обедната почивка на музеите беше ограничено, решихме да пием по едно кафе и след това да се отправим към центъра за обяд. За да стигнем до него, преминахме през поредния парк, в който се намира църквата „Всех Светии“.

Историята на църквата се оказа доста интересна. Построена е през 1898 г., но през 1975 г. е разрушена. На нейно място тогавашната власт решава да построи Пантеона, в който да бъдат положени останките на известни българи. По-късно е взето решение църквата да бъде възстановена, което отнема около 20 години.

Историята ни накара да влезем и в Пантеона на възрожденците, за да видим какво се крие зад тази внушителна сграда. В него са погребани 39 известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов и Ангел Кънчев. Почетени са и стотици участници в Ботевата чета, Червеноводската въстаническа чета, Априлското въстание и опълченци, чиито имена са изписани във вътрешността. Под позлатения купол някога е горял вечен огън, който е загасен след падането на режима на Тодор Живков.

След обяда продължихме разходката си из града, а умората от многото ходене вече започваше да се усеща. Русе обаче имаше още какво да ни покаже.

Едно от интересните места, които открихме по време на разходките си, беше подлезът, на едно от кръговите кръстовища. Вместо просто да бъде място за преминаване, пространството между подлезите беше оформено като малък парк – с пейки, зеленина и чешмичка. Именно такива малки детайли допринасяха за впечатлението ни от града.

Към края на деня отново се отправихме към място за снимки. След това продължихме към крайбрежната улица, за да се полюбуваме на залязващото Слънце.

Вечеряхме в ресторант „Мартиновата къща“, където десертът – чийзкейк – определено заслужаваше специално внимание. Последният ден отново посветихме на изгрев, разходка из музеите на Русе, разходка край Дунав и вкусна вечеря в ресторант „Терасата“ с гледка към реката. А след вечеря решихме да се разходим из центъра и да видим Русе и нощните светлини.

Изгревите и залезите се превърнаха в своеобразна част от престоя ни в Русе.

Всяка сутрин станахме преди 6 часа и се отправихме за снимки на изгрев. Постепенно градът започваше да се събужда – първо хората с кучета, след това тези, които тръгваха за работа или на сутрешна разходка. Светлината бавно си проправяше път през тъмнината и денят започваше по един от най-хубавите възможни начини.

Един от дните посрещнахме изгрева при Историческия музей и библиотека „Любен Каравелов“. Мястото отново беше малко паркче – още едно доказателство за нашето усещане, че Русе е град на парковете.

По-късно се отправихме към „Всех Светии“ за снимки. Слънцето вече беше високо и бяхме изпуснали подходящата светлина, затова решихме, че преди да отпътуваме ще направим още едно последно ранно ставане.

Вечерните часове също имаха своето очарование. След почивка в апартамента отново се отправяхме към крайбрежната улица, за да изпратим Слънцето над Дунав. А вечерните разходки ни дадоха възможност да видим и другото лице на Русе – с осветените сгради и нощните светлини в центъра.

Русе се оказа град, който предлага много повече от красива архитектура и разходки край Дунав. За няколко дни успяхме да посетим доста музеи, всеки от които представя различна част от историята и природата на града и региона.

Музей на транспорта – Музеят на транспорта беше една от първите ни спирки. От центъра до него ни отне около 20–30 минути пеша. Когато пристигнахме, музеят все още не беше отворен, но ни посрещна любезен служител, който още с влизането ни връчи шапка и палка на началник гара за снимки до един от локомотивите. Докато разглеждахме музея, той ни разказваше за експонатите, а след това продължихме към откритата част, където са изложени локомотиви и вагони. Сред най-интересните експонати са първият локомотив в България и три исторически вагона – вагонът на цар Фердинанд, вагонът на княз Борис и вагонът на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, майка на цар Фердинанд.

Музей „Захари Стоянов“ – Музеят на Захари Стоянов определено ми хареса. В него има лични вещи на Захари Стоянов и дъщеря му Захаринка, както и информационни табла, които разказват за живота и дейността му. Интересно допълнение са интерактивните табла, чрез които посетителите могат да проверят знанията си и да научат повече за живота му по по-различен начин.

Музей „Баба Тонка“ – Музеят „Баба Тонка“ не отговори напълно на очакванията ни, защото си представяхме малко повече експонати и информация. Въпреки това, когато по-късно се върнах към преживяното, осъзнах, че сме научили доста интересни факти за живота на тази впечатляваща жена. Историята на семейство Обретенови е изключително интересна и показва колко голяма роля е имало това семейство в българското националноосвободително движение. В музея може да се види и черепът на Стефан Караджа.

Регионален исторически музей – Историческият музей в Русе е внушителен и предлага богата експозиция, чрез която може да се проследи историята на региона през различни периоди. Една от най-интересните за нас части беше посветена на крепостта Червен. Особено впечатление ни направиха макетът на крепостта и видеото с 3D възстановката, които позволяват да си представиш как е изглеждало мястото в миналото.

Екомузей с Аквариум – Природонаучната експозиция се оказа един от най-интересните музеи, които посетихме. На приземния етаж има аквариуми с риби, характерни за река Дунав, както и живи влечуги – боа, питон, игуана и костенурка. На първия етаж се намира голям макет на мамут и зала „Палеонтология“ с колекции от вкаменелости на мамути и мастодонти. Тук може да се види и единствената долна челюст на най-ранния мамут, живял в Европа. Експозицията продължава с колекции от птици, бозайници и други представители на животинския свят, а на различни места има интерактивни маси със задачи, видеа и допълнителна информация, което прави разглеждането много по-интересно. Особено удобно беше, че в музея има шкафчета, където посетителите могат да оставят багажа си.

Къща музей „Калиопа“ – Къщата на Калиопа е интересна както със самата си история, така и с представата за живота на по-богатите граждани през XIX век. В нея могат да се видят посуда, часовници, бижута, дрехи, аксесоари и различни предмети, купувани като сувенири при пътувания. На втория етаж е пресъздаден интериорът на богат градски дом с помещения като музикален салон, спалня и стая за домакинята. Историята на самата Калиопа и на къщата добавя още един интересен пласт към посещението и помага да си представим живота на русенското общество през XIX век.

Нашето приключение свърши, но Русе остави усещането, че това не е последната ни среща с града.

За няколко дни успяхме да видим много – крепост, музеи, паркове, Дунав, красиви изгреви и залези и различните лица на един от най-интересните градове в България. А останаха и много места, които не успяхме да разгледаме.

Русе определено има какво още да покаже и се надяваме някой ден отново да се върнем, за да продължим да го откриваме.